Малкият териториален обхват на България и непосредствената й близост до р. Дунав и Черно море, заедно с положението на Стара планина и близостта й до Егейско море са предпоставка за образуване на къси речни артерии и малки речни системи. Река Искър е най-дългата река в България (368 км), която се влива в р. Дунав и извира от Рила планина. Други големи реки, вливащи се в р. Дунав, са Лом, Огоста, Вит, Осъм, Янтра. Директно вливащите се в Черно море реки събират водите си от най-източните части на Дунавската равнина, Предбалкана, Стара планина и Странджа. Това са Батовска, Девня, Провадийска, Камчия, Двойница, Факийска, Изворска, Ропотамо, Дяволска, Караагач, Велека и Резовска. Най-голямата българска река в обсега на Егейския отточен басейн е р. Марица (дълга 321 км и с площ 21084 км²). Други големи реки са Арда, Тунджа, Места, Струма
Естествените езера (крайморски, ледникови, карстови, свлачищни, крайречни и тектонски) в България са съсредоточени по Черноморското крайбрежие и р. Дунав и във високопланинските части на Рила, Пирин. По местоположение и хидрографски особености крайморските езера се обособяват в три групи: Добруджанска (Дуранкулашкото, Езерецко, Шабленско, Шабленска тузла, Наневска тузла и Балчишка тузла), Варненска (Варненско и Белославско) и Бургаска (Бургаско, Атанасовско, Мандренско и Поморийско, Алепу, Аркутино и Стомопло). Ледниковите езера са образувани в резултат от дейността на ледниците през кватернера в Рила и Пирин. Наброяват около 260 езера.
|