Важна част от българската култура са и народната музика, народната песен и българските народни танци (хора). За изпълнението на българска народна музика се използват типични инструменти като гъдулка, тамбура, кавал, гайда, свирка, дудук, двоянка (двойна гайда), тъпан и тарамбука. Българската народна песен се предава устно от поколение на поколение.
Музеите на България съхраняват съкровищници от битови, култови и военни експонати; статуи, надгробни стели и паметници, маски, мозайки и малки статуетки на древни божества и много други ценни експонати.
Българите наследяват тази култура, обогатяват я със своя хилядолетен опит, пазят я и я доразвиват до наши дни. В по-ново време българската култура се гордее със своите постижения в областта на литературата, изкуството, музиката и архитектурата. Доказателство за тях е богатият културен календар, който включва десетки международни и национални фестивали, събори, културни мероприятия, изложения и др. В голямата си част празниците са свързани с религиозния култ и са съпроводени не само с веселие и игри, но и с тържествени церемонии и специални обреди.
За християните в продължение вече на две хилядолетия празниците се съобразяват с църковния календар.
Значението на християнските празници е религиозно, но в същото време и обществено, и антропологично.
Религиозно е, тъй като се извършва богослужение; обществено – поради общата молитва на християните и моралния им дълг за взаимопомощ, а антропологично – защото на празник се почива телесно и хората се отдават на духовен размисъл.
Годишният църковен календар обособява Господски, Богородични и Светийски празници съобразно обекта на честване.
Счита се, че 12-те Господски и Богородични празници са „велики” и са от най-голямо значение за християните.
Към Господските празници се отнасят: Кръстовден, Рождество Христово, Богоявление, Цветница, Възнесение Господне, Петдесетница и Преображение Господне.
Като Богородични празници църквата определя: Рождество Богородично, Въведение Богородично и Успение Богородично.
Едновременно Господни и Богородични са Благовещение и Сретение Господне.
Сред тези празници има както постоянни, така и подвижни, т.е менят датата си. Великден е центърът на подвижните. Неговото честване се изчислява по лунния календар и в зависимост от това се менят и датите на църковните празници след него.
Кръстовден – 14 септември
Празникът се нарича още Въздвижение на Светия Кръст Господен.
Значението на християнските празници е религиозно, но в същото време и обществено, и антропологично.
Религиозно е, тъй като се извършва богослужение; обществено – поради общата молитва на християните и моралния им дълг за взаимопомощ, а антропологично – защото на празник се почива телесно и хората се отдават на духовен размисъл.
Годишният църковен календар обособява Господски, Богородични и Светийски празници съобразно обекта на честване.
Счита се, че 12-те Господски и Богородични празници са „велики” и са от най-голямо значение за християните.
Към Господските празници се отнасят: Кръстовден, Рождество Христово, Богоявление, Цветница, Възнесение Господне, Петдесетница и Преображение Господне.
Като Богородични празници църквата определя: Рождество Богородично, Въведение Богородично и Успение Богородично.
Едновременно Господни и Богородични са Благовещение и Сретение Господне.
Сред тези празници има както постоянни, така и подвижни, т.е менят датата си. Великден е центърът на подвижните. Неговото честване се изчислява по лунния календар и в зависимост от това се менят и датите на църковните празници след него.
Кръстовден – 14 септември
Празникът се нарича още Въздвижение на Светия Кръст Господен.
Този сайт е с учебна цел.